Меланхолично ми започна този ден,
сивеещо и някак прозаично.
Избяга коледният дух от мен.
„Отивам си – ми каза – нищо лично,
но ти не вярваш вече в чудеса.
За теб отдавна друго има смисъл.
Опитвах всеки път да те спася,
но ти блокираш всяка моя мисъл.
Не чувам вече звънкия ти смях.
Умората и грижите те смазват.
Приятелите ти - страниш от тях,
а те човешката си обич ти доказват ...