Тази нощ ще разпръсна смеха
над реки и морета намръщени.
Не обичам от яд да струя,
но така пожелаха ми пръстите.
Тази нощ ще загивам в пожар
от надежди сто хиляди пъти.
Не тъгувам, защото съм с тях.
Пепелта един ден ще възкръсне.
Тази нощ ще ти лъхам на мрак.
И на всеки, докоснал се в мене.
Не усещаш, но виждаш ли как
с мен пълзи болка в минало време?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
