Тази нощ ще разпръсна смеха
над реки и морета намръщени.
Не обичам от яд да струя,
но така пожелаха ми пръстите.
Тази нощ ще загивам в пожар
от надежди сто хиляди пъти.
Не тъгувам, защото съм с тях.
Пепелта един ден ще възкръсне.
Тази нощ ще ти лъхам на мрак.
И на всеки, докоснал се в мене.
Не усещаш, но виждаш ли как
с мен пълзи болка в минало време?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
