18.03.2011 г., 0:12

... преднощно...

648 0 4

Тази нощ ще разпръсна смеха

над реки и морета намръщени.

Не обичам от яд да струя,

но така пожелаха ми пръстите.

 

Тази нощ ще загивам в пожар

от надежди сто хиляди пъти.

Не тъгувам, защото съм с тях.

Пепелта един ден ще възкръсне.

 

Тази нощ ще ти лъхам на мрак.

И на всеки, докоснал се в мене.

Не усещаш, но виждаш ли как

с мен пълзи болка в минало време?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...