26 feb 2009, 14:50

Предсказана

  Poesía » Otra
2.6K 0 48
Предсказаха ме някакви гадатели,
преди да осъзнаеш,
                                           че ме има,
а можех по чертите на ръката ти
съвсем незабелязано да мина.
И щях да съм сама,
                                 недоврачувана.
Без никакви претенции за обич.
Без мисъл,
           че дори съм съществувала.
Без чувството,
                    че в шепата ме носиш.
Макар
                че ме забавиха годините,
повярва,
                   че ще дойда безусловно
и мрежата от дланно теснолиние
постла ми със килим за по-удобно.
Дочака ме,
                      защото съм заслужила.
Защото съм предвидена за тебе.
Но страх ме е,
                     че в дланите на другиго
така ще съм предсказана след време.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...