Feb 26, 2009, 2:50 PM

Предсказана

  Poetry » Other
2.7K 0 48
Предсказаха ме някакви гадатели,
преди да осъзнаеш,
                                           че ме има,
а можех по чертите на ръката ти
съвсем незабелязано да мина.
И щях да съм сама,
                                 недоврачувана.
Без никакви претенции за обич.
Без мисъл,
           че дори съм съществувала.
Без чувството,
                    че в шепата ме носиш.
Макар
                че ме забавиха годините,
повярва,
                   че ще дойда безусловно
и мрежата от дланно теснолиние
постла ми със килим за по-удобно.
Дочака ме,
                      защото съм заслужила.
Защото съм предвидена за тебе.
Но страх ме е,
                     че в дланите на другиго
така ще съм предсказана след време.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...