4 jul 2012, 14:20

Предзалезна любов

  Poesía
823 0 10

ПРЕДЗАЛЕЗНА ЛЮБОВ

 

Угасват чувства, страсти избледняват...

В живота, все по-труден и суров,

единствено спасение остава

предзалезната, тихата любов.

 

Амбиции, надежди се стопяват...

Но като най-последен благослов

след залеза на времето изгрява

последната, най-чистата любов.

 

Навън е зима, вятър сняг навява...

Но на сърцето в тихия алков,

като звезда денница се явява

спасителната истинска любов.

 

И няма друга на света такава –

кристално ехо на сърдечен зов.

И в тихите пространства зазвучава

кантатата на вечната любов.

 

На младостта пламтящата жарава

е сива пепел. Но със огън нов

животът бързотечен ни дарява.

Това е тя, последната любов.

 

Тя свети чиста, като пламък в мрака,

на времето под тъмния покров.

Щастлив е, който в своя ден дочака

предзалезната, святата любов.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...