4 июл. 2012 г., 14:20

Предзалезна любов

825 0 10

ПРЕДЗАЛЕЗНА ЛЮБОВ

 

Угасват чувства, страсти избледняват...

В живота, все по-труден и суров,

единствено спасение остава

предзалезната, тихата любов.

 

Амбиции, надежди се стопяват...

Но като най-последен благослов

след залеза на времето изгрява

последната, най-чистата любов.

 

Навън е зима, вятър сняг навява...

Но на сърцето в тихия алков,

като звезда денница се явява

спасителната истинска любов.

 

И няма друга на света такава –

кристално ехо на сърдечен зов.

И в тихите пространства зазвучава

кантатата на вечната любов.

 

На младостта пламтящата жарава

е сива пепел. Но със огън нов

животът бързотечен ни дарява.

Това е тя, последната любов.

 

Тя свети чиста, като пламък в мрака,

на времето под тъмния покров.

Щастлив е, който в своя ден дочака

предзалезната, святата любов.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...