Jul 4, 2012, 2:20 PM

Предзалезна любов

  Poetry
822 0 10

ПРЕДЗАЛЕЗНА ЛЮБОВ

 

Угасват чувства, страсти избледняват...

В живота, все по-труден и суров,

единствено спасение остава

предзалезната, тихата любов.

 

Амбиции, надежди се стопяват...

Но като най-последен благослов

след залеза на времето изгрява

последната, най-чистата любов.

 

Навън е зима, вятър сняг навява...

Но на сърцето в тихия алков,

като звезда денница се явява

спасителната истинска любов.

 

И няма друга на света такава –

кристално ехо на сърдечен зов.

И в тихите пространства зазвучава

кантатата на вечната любов.

 

На младостта пламтящата жарава

е сива пепел. Но със огън нов

животът бързотечен ни дарява.

Това е тя, последната любов.

 

Тя свети чиста, като пламък в мрака,

на времето под тъмния покров.

Щастлив е, който в своя ден дочака

предзалезната, святата любов.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...