25 ago 2009, 20:53

Прегърнах тази вяра

  Poesía
647 0 4

Прегърнах тази вяра

със надежда,

че тя ще ме направи по-добра,

ще бъде като глътка

жива нежност,

ще стане

смисъл,

сила

и съдба.

Прегърнах този порив

без остатък,

изцяло,

до дълбока същина,

където няма време

за отстрочки

и мисъл

за затворена врата.

Откъснах досегашните

копнежи

като неплодни клони

без листа;

застопорих

желания и кроежи,

които ми оставиха тъга.

И ето ме –

обичаща живота

до всеки миг,

роден във вечността!

Сега разбирам –

ти си тук, защото

по Божията воля

е това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...