Aug 25, 2009, 8:53 PM

Прегърнах тази вяра 

  Poetry
509 0 4

Прегърнах тази вяра

със надежда,

че тя ще ме направи по-добра,

ще бъде като глътка

жива нежност,

ще стане

смисъл,

сила

и съдба.

Прегърнах този порив

без остатък,

изцяло,

до дълбока същина,

където няма време

за отстрочки

и мисъл

за затворена врата.

Откъснах досегашните

копнежи

като неплодни клони

без листа;

застопорих

желания и кроежи,

които ми оставиха тъга.

И ето ме –

обичаща живота

до всеки миг,

роден във вечността!

Сега разбирам –

ти си тук, защото

по Божията воля

е това!

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??