Aug 25, 2009, 8:53 PM

Прегърнах тази вяра

  Poetry
640 0 4

Прегърнах тази вяра

със надежда,

че тя ще ме направи по-добра,

ще бъде като глътка

жива нежност,

ще стане

смисъл,

сила

и съдба.

Прегърнах този порив

без остатък,

изцяло,

до дълбока същина,

където няма време

за отстрочки

и мисъл

за затворена врата.

Откъснах досегашните

копнежи

като неплодни клони

без листа;

застопорих

желания и кроежи,

които ми оставиха тъга.

И ето ме –

обичаща живота

до всеки миг,

роден във вечността!

Сега разбирам –

ти си тук, защото

по Божията воля

е това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...