Прегърнах тази вяра
Прегърнах тази вяра
със надежда,
че тя ще ме направи по-добра,
ще бъде като глътка
жива нежност,
ще стане
смисъл,
сила
и съдба.
Прегърнах този порив
без остатък,
изцяло,
до дълбока същина,
където няма време
за отстрочки
и мисъл
за затворена врата.
Откъснах досегашните
копнежи
като неплодни клони
без листа;
застопорих
желания и кроежи,
които ми оставиха тъга.
И ето ме –
обичаща живота
до всеки миг,
роден във вечността!
Сега разбирам –
ти си тук, защото
по Божията воля
е това!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
