25.08.2009 г., 20:53 ч.

Прегърнах тази вяра 

  Поезия
471 0 4

Прегърнах тази вяра

със надежда,

че тя ще ме направи по-добра,

ще бъде като глътка

жива нежност,

ще стане

смисъл,

сила

и съдба.

Прегърнах този порив

без остатък,

изцяло,

до дълбока същина,

където няма време

за отстрочки

и мисъл

за затворена врата.

Откъснах досегашните

копнежи

като неплодни клони

без листа;

застопорих

желания и кроежи,

които ми оставиха тъга.

И ето ме –

обичаща живота

до всеки миг,

роден във вечността!

Сега разбирам –

ти си тук, защото

по Божията воля

е това!

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??