12 ago 2008, 0:52

Преходна Красота

  Poesía
875 0 5

 

В градината поникна цвете

и разцъфна.

То озаряваше я с чудна

красота.

Един човек, напълно непознат,

премина.

Загледа се във цветето

и спря.

 

Стоеше там той запленен

от щастие.

Бе вперил поглед в него

и разбра,

че иска цветето със цялата

си същност.

То бе за него приказна

мечта.

 

Протегна се 

да го откъсне,

обгърна тази красота с

ръка.

Пречупи рязко тънкото

стъбло,

а цветето се сгърчи...

и умря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Желанието за притежание на това, което принадлежи единствено и само само на себе си..
    Много добре си го написал, подбрал си си перфектно думите и без да разтегляш или да си прекалено лаконичен си постигнал желаният ефект..Браво. (:
  • Много тъжно, но още от началото знаех, че цветето ще умре...
  • Красотата по принцип е преходна,но това си е съвсем естествено...
    Поздрав за стиха,хареса ми!
  • Красотата на цветята за жалост е преходна! Много красив стих!
  • Тъжно, красиво и мъдро... Поздравления!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...