Преходна Красота

12 ago 2008, 0:52

Poesía

719 0 5

В градината поникна цвете

и разцъфна.

То озаряваше я с чудна

красота.

Един човек, напълно непознат,

премина.

Загледа се във цветето

и спря.

Стоеше там той запленен

от щастие.

Бе вперил поглед в него

и разбра,

че иска цветето със цялата

си същност.

То бе за него приказна

мечта.

Протегна се

да го откъсне,

обгърна тази красота с

ръка.

Пречупи рязко тънкото

стъбло,

а цветето се сгърчи...

и умря.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

night_spy (Хриси)

2008-09-12T22:08:10+03:00

Желанието за притежание на това, което принадлежи единствено и само само на себе си..
Много добре си го написал, подбрал си си перфектно думите и без да разтегляш или да си прекалено лаконичен си постигнал желаният ефект..Браво. (:
silvereye (Паулина Зарева)

2008-09-01T12:10:39+03:00

Много тъжно, но още от началото знаех, че цветето ще умре...
goredoly (Миглена Цветкова)

2008-08-12T18:05:23+03:00

Красотата по принцип е преходна,но това си е съвсем естествено...
Поздрав за стиха,хареса ми!
aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-08-12T13:28:11+03:00

Красотата на цветята за жалост е преходна! Много красив стих!
tiha_chest (Марина Стоянова)

2008-08-12T02:17:06+03:00

Тъжно, красиво и мъдро... Поздравления!