12.08.2008 г., 0:52 ч.

Преходна Красота 

  Поезия
703 0 5

 

В градината поникна цвете

и разцъфна.

То озаряваше я с чудна

красота.

Един човек, напълно непознат,

премина.

Загледа се във цветето

и спря.

 

Стоеше там той запленен

от щастие.

Бе вперил поглед в него

и разбра,

че иска цветето със цялата

си същност.

То бе за него приказна

мечта.

 

Протегна се 

да го откъсне,

обгърна тази красота с

ръка.

Пречупи рязко тънкото

стъбло,

а цветето се сгърчи...

и умря.

© Иван Проданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Желанието за притежание на това, което принадлежи единствено и само само на себе си..
    Много добре си го написал, подбрал си си перфектно думите и без да разтегляш или да си прекалено лаконичен си постигнал желаният ефект..Браво. (:
  • Много тъжно, но още от началото знаех, че цветето ще умре...
  • Красотата по принцип е преходна,но това си е съвсем естествено...
    Поздрав за стиха,хареса ми!
  • Красотата на цветята за жалост е преходна! Много красив стих!
  • Тъжно, красиво и мъдро... Поздравления!
Предложения
: ??:??