12 авг. 2008 г., 00:52

Преходна Красота

876 0 5

 

В градината поникна цвете

и разцъфна.

То озаряваше я с чудна

красота.

Един човек, напълно непознат,

премина.

Загледа се във цветето

и спря.

 

Стоеше там той запленен

от щастие.

Бе вперил поглед в него

и разбра,

че иска цветето със цялата

си същност.

То бе за него приказна

мечта.

 

Протегна се 

да го откъсне,

обгърна тази красота с

ръка.

Пречупи рязко тънкото

стъбло,

а цветето се сгърчи...

и умря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Проданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Желанието за притежание на това, което принадлежи единствено и само само на себе си..
    Много добре си го написал, подбрал си си перфектно думите и без да разтегляш или да си прекалено лаконичен си постигнал желаният ефект..Браво. (:
  • Много тъжно, но още от началото знаех, че цветето ще умре...
  • Красотата по принцип е преходна,но това си е съвсем естествено...
    Поздрав за стиха,хареса ми!
  • Красотата на цветята за жалост е преходна! Много красив стих!
  • Тъжно, красиво и мъдро... Поздравления!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...