В градината поникна цвете
и разцъфна.
То озаряваше я с чудна
красота.
Един човек, напълно непознат,
премина.
Загледа се във цветето
и спря.
Стоеше там той запленен
от щастие.
Бе вперил поглед в него
и разбра,
че иска цветето със цялата
си същност.
То бе за него приказна
мечта.
Протегна се
да го откъсне,
обгърна тази красота с
ръка.
Пречупи рязко тънкото
стъбло,
а цветето се сгърчи...
и умря.
© Иван Проданов Все права защищены
Много добре си го написал, подбрал си си перфектно думите и без да разтегляш или да си прекалено лаконичен си постигнал желаният ефект..Браво. (: