В градината поникна цвете
и разцъфна.
То озаряваше я с чудна
красота.
Един човек, напълно непознат,
премина.
Загледа се във цветето
и спря.
Стоеше там той запленен
от щастие.
Бе вперил поглед в него
и разбра,
че иска цветето със цялата
си същност.
То бе за него приказна
мечта.
Протегна се
да го откъсне,
обгърна тази красота с
ръка.
Пречупи рязко тънкото
стъбло,
а цветето се сгърчи...
и умря.
© Иван Проданов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
