28 jul 2007, 23:51

Преходно

  Poesía
799 0 4
Не е ли светът малко наше съзвездие
с тревожни проблясъци, с червени въпроси?
Където понякога сляпо се лутаме
и търсим душите си - топли и боси.

Където все бързаме и все не достигаме
лилавия устрем на наште мечти,
а вместо това отрезвели откриваме,
че пътят бил грешен е... и празен почти...

И ето тогава се ражда началото -
пясъчно тихо, но пълно със пролет!
Вече сме тръгнали - ето го утрото
на вечния бял и самотен наш полет.

2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Където все бързаме и все не достигаме
    лилавия устрем на наште мечти,
    а вместо това отрезвели откриваме,
    че пътят бил грешен е... и празен почти..."
  • "наште"?
    че пътят е грешен... и празен почти... (може би)


    освен това ми хареса
  • благодаря, че сте прочели ...
  • Вече сме тръгнали - ето го утрото
    на вечния бял и самотен наш полет.
    ...
    Браво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....