Jul 28, 2007, 11:51 PM

Преходно 

  Poetry
582 0 4
Не е ли светът малко наше съзвездие
с тревожни проблясъци, с червени въпроси?
Където понякога сляпо се лутаме
и търсим душите си - топли и боси.

Където все бързаме и все не достигаме
лилавия устрем на наште мечти,
а вместо това отрезвели откриваме,
че пътят бил грешен е... и празен почти...

И ето тогава се ражда началото -
пясъчно тихо, но пълно със пролет!
Вече сме тръгнали - ето го утрото
на вечния бял и самотен наш полет.

2005

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Където все бързаме и все не достигаме
    лилавия устрем на наште мечти,
    а вместо това отрезвели откриваме,
    че пътят бил грешен е... и празен почти..."
  • "наште"?
    че пътят е грешен... и празен почти... (може би)


    освен това ми хареса
  • благодаря, че сте прочели ...
  • Вече сме тръгнали - ето го утрото
    на вечния бял и самотен наш полет.
    ...
    Браво!
Random works
: ??:??