gerrda (Геновева Христова) gerrda (Геновева Христова)
18 408
Jul 28, 2007, 11:51 PM

Преходно

  Poetry
791 0 4
Не е ли светът малко наше съзвездие
с тревожни проблясъци, с червени въпроси?
Където понякога сляпо се лутаме
и търсим душите си - топли и боси.

Където все бързаме и все не достигаме
лилавия устрем на наште мечти,
а вместо това отрезвели откриваме,
че пътят бил грешен е... и празен почти...

И ето тогава се ражда началото -
пясъчно тихо, но пълно със пролет!
Вече сме тръгнали - ето го утрото
на вечния бял и самотен наш полет.

2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • vedrina (Марина Стоянова)
    vedrina (Марина Стоянова)
    "Където все бързаме и все не достигаме
    лилавия устрем на наште мечти,
    а вместо това отрезвели откриваме,
    че пътят бил грешен е... и празен почти..."
  • ЧАР (Чавдар Кунчев)
    ЧАР (Чавдар Кунчев)
    "наште"?
    че пътят е грешен... и празен почти... (може би)


    освен това ми хареса
  • gerrda (Геновева Христова)
    gerrda (Геновева Христова)
    благодаря, че сте прочели ...
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Вече сме тръгнали - ето го утрото
    на вечния бял и самотен наш полет.
    ...
    Браво!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0