Преклонително

12 oct 2013, 20:46

Poesía » De humor

498 0 4

Питаш ме, но няма да ти кажа.

Ще изчакам да се появи.

Пред компютъра стоя на стража,

рестартира и сега мълчи.

Питаш ме за някакви държави.

Давам си замислен, тежък вид.

Дразня те, че отговора бавя.

Аз се дразня още, че е скрит.

“Ще помисля - казвам с тон уверен -

в кухнята при другите седни.”

А екранът на компютъра е черен,

има дни, в които не върви.

Не мисли за мен, че съм невежа.

Няма тайни този малък свят.

В Гугъл ако нещо отбележа

отговори падат като град.

Отче наш, ти който от екрана

правиш леки земните ни дни,

свята да е електронната ти памет!...

Няма ли те, всичко ми горчи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sanvali (Санвали)

2013-10-13T16:57:19+03:00
ulianka (Юлия)

2013-10-13T16:49:49+03:00

Амин!

Ха-хаа, това е адски оригинално

Е, стига си се таралежил.
Забравям даже как се плува
и махам със ръце невежи,
а вместо мене плува Гугъл.
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2013-10-13T00:27:25+03:00

До там я докарахме, Вальо.
Актуално.
Поздрав!
marielavip (Мариела Челебиева)

2013-10-12T20:53:20+03:00

Ха- ха, то и с мен е така Усмихна ме!