Преклонително
Питаш ме, но няма да ти кажа.
Ще изчакам да се появи.
Пред компютъра стоя на стража,
рестартира и сега мълчи.
Питаш ме за някакви държави.
Давам си замислен, тежък вид.
Дразня те, че отговора бавя.
Аз се дразня още, че е скрит.
“Ще помисля - казвам с тон уверен -
в кухнята при другите седни.”
А екранът на компютъра е черен,
има дни, в които не върви.
Не мисли за мен, че съм невежа.
Няма тайни този малък свят.
В Гугъл ако нещо отбележа
отговори падат като град.
Отче наш, ти който от екрана
правиш леки земните ни дни,
свята да е електронната ти памет!...
Няма ли те, всичко ми горчи.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Усмихна ме!