valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Oct 12, 2013, 8:46 PM

Преклонително 

  Poetry » Humour
467 0 4

Питаш ме, но няма да ти кажа.

Ще изчакам да се появи.

Пред компютъра стоя на стража,

рестартира и сега мълчи.

 

Питаш ме за някакви държави.

Давам си замислен, тежък вид.

Дразня те, че отговора бавя.

Аз се дразня още, че е скрит.

 

 “Ще помисля - казвам с тон уверен -

в кухнята при другите седни.”

А екранът на компютъра е черен,

има дни, в които не върви.

 

Не мисли за мен, че съм невежа.

Няма тайни този малък свят.

В Гугъл ако нещо отбележа

отговори падат като град.

 

Отче наш, ти който от екрана

правиш леки земните ни дни,

свята да е електронната ти памет!...

Няма ли те, всичко ми горчи.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??