valiordanov (Валентин Йорданов)
1823 1469
12.10.2013 г., 20:46 ч.

Преклонително 

  Поезия » Хумористична
497 0 4

Питаш ме, но няма да ти кажа.

Ще изчакам да се появи.

Пред компютъра стоя на стража,

рестартира и сега мълчи.

 

Питаш ме за някакви държави.

Давам си замислен, тежък вид.

Дразня те, че отговора бавя.

Аз се дразня още, че е скрит.

 

 “Ще помисля - казвам с тон уверен -

в кухнята при другите седни.”

А екранът на компютъра е черен,

има дни, в които не върви.

 

Не мисли за мен, че съм невежа.

Няма тайни този малък свят.

В Гугъл ако нещо отбележа

отговори падат като град.

 

Отче наш, ти който от екрана

правиш леки земните ни дни,

свята да е електронната ти памет!...

Няма ли те, всичко ми горчи.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??