27 abr 2006, 19:46

Прелетна птица

  Poesía
888 0 3

Ти дойде и отмина
в моя живот - като сън.
Като звън на камбана отекна
твоят смях и потъна във мен.

Долетя, като прелетна птица
и донесе със теб пролетта.
Слънце грейна в мойта градина
и стопи се в сърцето леда.

И живота в мен се пробуди,
славейче нейде запя
и разбрах аз,че щастие, радост
носи със себе си любовта.

Но не беше за дълго, туй щастие земно.
Като прелетна птица ти пак отлетя.
Звънна за сбогом камбаната плахо
и навеки от скръб онемя.

В леден къс се отново превърна
моето бедно, разбито сърце
и вече никога, знам, не би позволило
в него прелетна птица да спре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...