Прелетна птица
Ти дойде и отмина
в моя живот - като сън.
Като звън на камбана отекна
твоят смях и потъна във мен.
Долетя, като прелетна птица
и донесе със теб пролетта.
Слънце грейна в мойта градина
и стопи се в сърцето леда.
И живота в мен се пробуди,
славейче нейде запя
и разбрах аз,че щастие, радост
носи със себе си любовта.
Но не беше за дълго, туй щастие земно.
Като прелетна птица ти пак отлетя.
Звънна за сбогом камбаната плахо
и навеки от скръб онемя.
В леден къс се отново превърна
моето бедно, разбито сърце
и вече никога, знам, не би позволило
в него прелетна птица да спре.
© Росица Петрова All rights reserved.
