Тиха нощна самота,
загадъчните форми на цигарения дим,
горящата цигара, изпепеляваща нечии надежди...
Там очите ти говорят вместо теб,
думите текат неразбираеми, излишни,
говорът ти безсмислен е за мен...
Нощта поглъща звуците безлични,
времето посипва с прах забравена китара,
в симфонията на гнева бие вече твоето сърце...
Тиха нощна самота
и може би сега, когато цигарата изгасва,
времето ще заглуши фалшивите ноти на гнева, ...