прелюдие към промяната
Тиха нощна самота,
загадъчните форми на цигарения дим,
горящата цигара, изпепеляваща нечии надежди...
Там очите ти говорят вместо теб,
думите текат неразбираеми, излишни,
говорът ти безсмислен е за мен...
Нощта поглъща звуците безлични,
времето посипва с прах забравена китара,
в симфонията на гнева бие вече твоето сърце...
Тиха нощна самота
и може би сега, когато цигарата изгасва,
времето ще заглуши фалшивите ноти на гнева,
ръката твоя ще отнеме от китарата праха...
загадъчните форми на цигарения дим,
горящата цигара, изпепеляваща нечии надежди...
Там очите ти говорят вместо теб,
думите текат неразбираеми, излишни,
говорът ти безсмислен е за мен...
Нощта поглъща звуците безлични,
времето посипва с прах забравена китара,
в симфонията на гнева бие вече твоето сърце...
Тиха нощна самота
и може би сега, когато цигарата изгасва,
времето ще заглуши фалшивите ноти на гнева,
ръката твоя ще отнеме от китарата праха...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Снежана Петрова Все права защищены
