14.07.2008 г., 8:40

прелюдие към промяната

1.6K 0 2
Тиха нощна самота,
загадъчните форми на цигарения дим,
горящата цигара, изпепеляваща нечии надежди...

Там очите ти говорят вместо теб,
думите текат неразбираеми, излишни,
говорът ти безсмислен е за мен...

Нощта поглъща звуците безлични,
времето посипва с прах забравена китара,
в симфонията на гнева бие вече твоето сърце...

Тиха нощна самота
и може би сега, когато цигарата изгасва,
времето ще заглуши фалшивите ноти на гнева,
ръката твоя ще отнеме от китарата праха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!
    Нека времето заглуши, фалшивите ноти на гнева!
    Поздрав!
  • Супер е...имаш страхотен напредък!!! Целувки

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...