Jul 14, 2008, 8:40 AM

прелюдие към промяната

  Poetry » Other
1.7K 0 2
Тиха нощна самота,
загадъчните форми на цигарения дим,
горящата цигара, изпепеляваща нечии надежди...

Там очите ти говорят вместо теб,
думите текат неразбираеми, излишни,
говорът ти безсмислен е за мен...

Нощта поглъща звуците безлични,
времето посипва с прах забравена китара,
в симфонията на гнева бие вече твоето сърце...

Тиха нощна самота
и може би сега, когато цигарата изгасва,
времето ще заглуши фалшивите ноти на гнева,
ръката твоя ще отнеме от китарата праха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!
    Нека времето заглуши, фалшивите ноти на гнева!
    Поздрав!
  • Супер е...имаш страхотен напредък!!! Целувки

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...