Jul 14, 2008, 8:40 AM

прелюдие към промяната 

  Poetry » Other
1410 0 2
Тиха нощна самота,
загадъчните форми на цигарения дим,
горящата цигара, изпепеляваща нечии надежди...
Там очите ти говорят вместо теб,
думите текат неразбираеми, излишни,
говорът ти безсмислен е за мен...
Нощта поглъща звуците безлични,
времето посипва с прах забравена китара,
в симфонията на гнева бие вече твоето сърце...
Тиха нощна самота
и може би сега, когато цигарата изгасва,
времето ще заглуши фалшивите ноти на гнева, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??