Jul 14, 2008, 8:40 AM

прелюдие към промяната

  Poetry » Other
1.7K 0 2
Тиха нощна самота,
загадъчните форми на цигарения дим,
горящата цигара, изпепеляваща нечии надежди...

Там очите ти говорят вместо теб,
думите текат неразбираеми, излишни,
говорът ти безсмислен е за мен...

Нощта поглъща звуците безлични,
времето посипва с прах забравена китара,
в симфонията на гнева бие вече твоето сърце...

Тиха нощна самота
и може би сега, когато цигарата изгасва,
времето ще заглуши фалшивите ноти на гнева,
ръката твоя ще отнеме от китарата праха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!
    Нека времето заглуши, фалшивите ноти на гнева!
    Поздрав!
  • Супер е...имаш страхотен напредък!!! Целувки

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...