Изгрява слънцето, искри росата

с кристален блясък в буйната трева.

Пробужда се денят, заменя мрака.

Навред се носи полъха на пролетта.

Горите са огласяни от птичи песни

и всичко носи аромат на чистота,

но въпреки това те са сковани

в предчувствие за наближаваща беда.

Отекнаха тръби, изгряха знамената

и барабаните подеха песента.

Строиха се войниците с оръжие в ръката,

с доспехи, черни в слънчевата светлина.

Излязоха пред хората кралете

и увещаваха ги с пламенни слова.

Промиваха съзнанията, благославяха ръцете,

които да поставят в служба на смъртта.

Когато свършиха с пространните си речи,

омраза грееше във всичките сърца.

Пред тях стоеше яростна тълпа, а не войници

и всички тръгнаха с думата “смърт” на уста.