1 мая 2009 г., 20:45

Прелюдия към битка

575 0 0

Изгрява слънцето, искри росата

с кристален блясък в буйната трева.

Пробужда се денят, заменя мрака.

Навред се носи полъха на пролетта.

 

Горите са огласяни от птичи песни

и всичко носи аромат на чистота,

но въпреки това те са сковани

в предчувствие за наближаваща беда.

 

Отекнаха тръби, изгряха знамената

и барабаните подеха песента.

Строиха се войниците с оръжие в ръката,

с доспехи, черни в слънчевата светлина.

 

Излязоха пред хората кралете

и увещаваха ги с пламенни слова.

Промиваха съзнанията, благославяха ръцете,

които да поставят в служба на смъртта.

 

Когато свършиха с пространните си речи,

омраза грееше във всичките сърца.

Пред тях стоеше яростна тълпа, а не войници

и всички тръгнаха с думата “смърт” на уста.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Проданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...