Изгрява слънцето, искри росата
с кристален блясък в буйната трева.
Пробужда се денят, заменя мрака.
Навред се носи полъха на пролетта.
и всичко носи аромат на чистота,
но въпреки това те са сковани
в предчувствие за наближаваща беда.
Отекнаха тръби, изгряха знамената
и барабаните подеха песента.
Строиха се войниците с оръжие в ръката,
с доспехи, черни в слънчевата светлина.
Излязоха пред хората кралете
и увещаваха ги с пламенни слова.
Промиваха съзнанията, благославяха ръцете,
които да поставят в служба на смъртта.
Когато свършиха с пространните си речи,
омраза грееше във всичките сърца.
Пред тях стоеше яростна тълпа, а не войници
и всички тръгнаха с думата “смърт” на уста.
© Иван Проданов Всички права запазени