22 ago 2024, 21:52

Прелюдия за още

  Poesía
642 2 6

Рано ми е 
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите,
съблекла с танц короните,
до вчера кътали птици...
В мъглите и меланхолиите
с още един кат - задължително.
И не търси с поглед шала ми
за есенно равновесие.
Умишлено го забравих
пред твои свидетели - кестените.
Рано е, казвам ти. Рано е.
На раменете си залезът
още крепи морска пяна
и някой пиян до уши гларус.
Пушекът гледа в лулата си.
Изгрев с вълни се търкаля.
Приказки мрежи разказват
на дъното и рибарите.
А се кълне хоризонтът,
че се оглеждаш на прага му...
Красива си, но е грозно...-
След лятото - остаряваме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Марийче, и все пак...Тя дойде! Цветно и приятно да ти е! Прегръщам те.
  • " и не търси с поглед шала ми
    за есенно равновесие"!!!
    Какво прекрасности само пишеш!!! Качи ме на люлката на въображението си и така ме завъртя, че чак свят ми се зави! Страхотно есенно настроение си замесила с багри и предчувствия,
    браво, Рени!
  • Имах един стих преди години, Маестро, казваше се "Аз съм вечното лято"...помня му само заглавието и чувството на бунт, с което го писах ами, не съм 😉 предадох се ❤️ усмихнато предесенно да ти е !


    Люси, не ми беше много тъжно... докато писах усмихвах се на оредялата си коса
    и на езика ми втасваха предчувствия за есенни стихове хубав ден, момиче!

    Юрка, много ми е хубаво като ми се завие свят от хумора ти !
    Настроение желая на всички четящи и пишещи ❣️
  • Тъжно...
  • Свят ми се зави, Райна! Страхотно е! 👍

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...