Прелюдия за още
Рано ми е
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите,
съблекла с танц короните,
до вчера кътали птици...
В мъглите и меланхолиите
с още един кат - задължително.
И не търси с поглед шала ми
за есенно равновесие.
Умишлено го забравих
пред твои свидетели - кестените.
Рано е, казвам ти. Рано е.
На раменете си залезът
още крепи морска пяна
и някой пиян до уши гларус.
Пушекът гледа в лулата си.
Изгрев с вълни се търкаля.
Приказки мрежи разказват
на дъното и рибарите.
А се кълне хоризонтът,
че се оглеждаш на прага му...
Красива си, но е грозно...-
След лятото - остаряваме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
ами, не съм 😉 предадох се ❤️ усмихнато предесенно да ти е !
усмихвах се на оредялата си коса
