Прелюдия за още
Рано ми е
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите,
съблекла с танц короните,
до вчера кътали птици...
В мъглите и меланхолиите
с още един кат - задължително.
И не търси с поглед шала ми
за есенно равновесие.
Умишлено го забравих
пред твои свидетели - кестените.
Рано е, казвам ти. Рано е.
На раменете си залезът
още крепи морска пяна
и някой пиян до уши гларус.
Пушекът гледа в лулата си.
Изгрев с вълни се търкаля.
Приказки мрежи разказват
на дъното и рибарите.
А се кълне хоризонтът,
че се оглеждаш на прага му...
Красива си, но е грозно...-
След лятото - остаряваме.
Свързани произведения
Comments
-
Марийче, и все пак...Тя дойде! Цветно и приятно да ти е! Прегръщам те.
-
" и не търси с поглед шала ми
за есенно равновесие"!!!
Какво прекрасности само пишеш!!! Качи ме на люлката на въображението си и така ме завъртя, че чак свят ми се зави! Страхотно есенно настроение си замесила с багри и предчувствия,
браво, Рени! -
Имах един стих преди години, Маестро, казваше се "Аз съм вечното лято"...помня му само заглавието и чувството на бунт, с което го писах
ами, не съм 😉 предадох се ❤️ усмихнато предесенно да ти е !
Люси, не ми беше много тъжно... докато писах
усмихвах се на оредялата си коса
и на езика ми втасваха предчувствия за есенни стихове хубав ден, момиче!
Юрка, много ми е хубаво като ми се завие свят от хумора ти !
Настроение желая на всички четящи и пишещи ❣️ -
Тъжно...
-
Свят ми се зави, Райна! Страхотно е! 👍
-
Красива тъга!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
