11 ago 2012, 13:35

Преображение

575 0 2

Преображение

(9 август...)

 

Преметна шарени поли и свърна лятото

след ромския катун и хребета на юг.

Земята затъгува – лехуса морна,

несвикнала от време „оно” с бягствата му.

 

Ухаят на препечен нар дворовете,

сдружението лястовиче тегне и жиците звънят.

Не могат чайките от срещи да се върнат в ятото

и жално викат се като слепци на път.

 

Последното писмо дописва щърка

- завет за догодина, до амина да остави,

на нас, стопаните на времето и къщата,

които слушаме осиротяли.

 

И често вечер в хора на щурците

долавям боси стъпки с мирис на тъга.

Изнизва се на тънък дим възторгът,

в душата падат есенни писма.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...