11 ago 2012, 13:35

Преображение

573 0 2

Преображение

(9 август...)

 

Преметна шарени поли и свърна лятото

след ромския катун и хребета на юг.

Земята затъгува – лехуса морна,

несвикнала от време „оно” с бягствата му.

 

Ухаят на препечен нар дворовете,

сдружението лястовиче тегне и жиците звънят.

Не могат чайките от срещи да се върнат в ятото

и жално викат се като слепци на път.

 

Последното писмо дописва щърка

- завет за догодина, до амина да остави,

на нас, стопаните на времето и къщата,

които слушаме осиротяли.

 

И често вечер в хора на щурците

долавям боси стъпки с мирис на тъга.

Изнизва се на тънък дим възторгът,

в душата падат есенни писма.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...