Преображение
Преображение
(9 август...)
Преметна шарени поли и свърна лятото
след ромския катун и хребета на юг.
Земята затъгува – лехуса морна,
несвикнала от време „оно” с бягствата му.
Ухаят на препечен нар дворовете,
сдружението лястовиче тегне и жиците звънят.
Не могат чайките от срещи да се върнат в ятото
и жално викат се като слепци на път.
Последното писмо дописва щърка
- завет за догодина, до амина да остави,
на нас, стопаните на времето и къщата,
които слушаме осиротяли.
И често вечер в хора на щурците
долавям боси стъпки с мирис на тъга.
Изнизва се на тънък дим възторгът,
в душата падат есенни писма.
© Златина Георгиева All rights reserved.
