19 jul 2009, 20:57

Преображение

1.3K 0 6

Когато любовта прегърне тишината,

оживява цяла във мига.

Лотосът разлиства красотата,

щом реката влюби се в безбрежността.

 

Пробужда всяка капка - мисъл,

сферична, пъстра от лъчи - живот.

Сияе в новия си смисъл,

да докосне в нечий поглед небосвод!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доротея Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Маги, Васко, Мими, Били, Николай, Антоан!
  • Доротея, прекрасен експертен поглед към небосвода! Усетих го!
  • "да докосне в нечий поглед небосвод"
    Прекрасно просто! много нежно!
  • Чудно е!
  • Всяка дума тук е изпълнена с богато съдържание! Поздравявам те за прекрасния стих, Доротея!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...