19.07.2009 г., 20:57

Преображение

1.2K 0 6

Когато любовта прегърне тишината,

оживява цяла във мига.

Лотосът разлиства красотата,

щом реката влюби се в безбрежността.

 

Пробужда всяка капка - мисъл,

сферична, пъстра от лъчи - живот.

Сияе в новия си смисъл,

да докосне в нечий поглед небосвод!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Маги, Васко, Мими, Били, Николай, Антоан!
  • Доротея, прекрасен експертен поглед към небосвода! Усетих го!
  • "да докосне в нечий поглед небосвод"
    Прекрасно просто! много нежно!
  • Чудно е!
  • Всяка дума тук е изпълнена с богато съдържание! Поздравявам те за прекрасния стих, Доротея!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...