Jul 19, 2009, 8:57 PM

Преображение

1.2K 0 6

Когато любовта прегърне тишината,

оживява цяла във мига.

Лотосът разлиства красотата,

щом реката влюби се в безбрежността.

 

Пробужда всяка капка - мисъл,

сферична, пъстра от лъчи - живот.

Сияе в новия си смисъл,

да докосне в нечий поглед небосвод!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доротея All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Маги, Васко, Мими, Били, Николай, Антоан!
  • Доротея, прекрасен експертен поглед към небосвода! Усетих го!
  • "да докосне в нечий поглед небосвод"
    Прекрасно просто! много нежно!
  • Чудно е!
  • Всяка дума тук е изпълнена с богато съдържание! Поздравявам те за прекрасния стих, Доротея!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...