13 ago 2015, 12:42  

Преображение*

498 0 3

 

                               

     Преображение*

 

Все още Лятото вилнее

над опустелите нивя,

но вече Слънчогледът зрее

склонил към Слънцето глава

 

и знам, че Есента е близо,

и всичко ще преобрази:

от хълма вятърът ще слиза

повлякъл облаци с мъгли...

 

Едно Предчувствие неясно

необяснимо ще трепти

когато Залезът угасва

и трепват първите звезди...

 

И мълнии ще се търкалят

по черни облаци със гръм,

и трудно ще се вижда Краят

на всеки път поел навън...

 

Но бягащите Хоризонти

щом минеш с Вятърът отвъд-

внезапно  Бог ще ти напомни,

че си изминал своят Път!..

 

... А още: ще си тръгнат птиците

(и те усещат Есента!)

и ще накацат пак по жиците

преди да полетят в ята...

 

Но тук ще си останат враните,

врабчетата, а може би

и някой щъркел сам, от раните

си в невъзможност да лети...

 

А всеки плод ще се налива

на Слънцето със Сладостта,

и всяка преорана нива

ще мисли пак за зрелостта...

 

От натежалите лозници

ще се разлива самоток

и малки дрождеви мушици

ще плуват в гроздовия сок...

  

Ще става гроздето на вино

и в стари бъчви ще кипи...

Ще зреят черните капини

по слоговете в тия дни...

 

В утъпканите коловози

Животът някак ще върви,

но прецъфтяващите рози

ще бъдат с повече бодли...

 

И Времето ще се разтяга,

макар денят да се скъси,

а Любовта ще се отлага

и все капани ще гласи,

 

но само Времето е вечно

(така е подреден Света!),

а всичко друго е обречено,

включително и Любовта!...

 

... Момичета от летни вечери

ще идват, като в хубав сън,

но чувствата ще са обречени

да зъзнат под звездите вън...

 

... А е възможно в тиха вечер,

ей тъй, под ярките звезди

и да се влюбим, ала вече

Страстта ще липсва може би!...

 

И ще обичаме със Разума,

и със Душата, без Плътта,

макар с Желания запазени

в погромите над Любовта,

 

принудени да осъзнаем,

че красотата на Мига,

не е в това да е безкраен:

а безразсъден и сега!...

 

Коста Качев

                                           

*06. август (19. август по стар стил) по

православния календар е Преображение господне

и според народните вярвания слънцето се променя

и започва да грее есенно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Есента ще ни отнеме безразсъдството на мига, но ще ни даде спокойната и осъзната обич на разума и душата.
    Несъпоставими стойности!

    Стихът е многопластов - с вграден философски подтекст.
    Поздрави!
  • Невероятен стих!
  • Прекрасно...!!!!!!!!!!
    "...принудени да осъзнаем,
    че красотата на Мига,
    не е в това да е безкраен:
    а безразсъден и сега!..."

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...