13.08.2015 г., 12:42  

Преображение*

497 0 3

 

                               

     Преображение*

 

Все още Лятото вилнее

над опустелите нивя,

но вече Слънчогледът зрее

склонил към Слънцето глава

 

и знам, че Есента е близо,

и всичко ще преобрази:

от хълма вятърът ще слиза

повлякъл облаци с мъгли...

 

Едно Предчувствие неясно

необяснимо ще трепти

когато Залезът угасва

и трепват първите звезди...

 

И мълнии ще се търкалят

по черни облаци със гръм,

и трудно ще се вижда Краят

на всеки път поел навън...

 

Но бягащите Хоризонти

щом минеш с Вятърът отвъд-

внезапно  Бог ще ти напомни,

че си изминал своят Път!..

 

... А още: ще си тръгнат птиците

(и те усещат Есента!)

и ще накацат пак по жиците

преди да полетят в ята...

 

Но тук ще си останат враните,

врабчетата, а може би

и някой щъркел сам, от раните

си в невъзможност да лети...

 

А всеки плод ще се налива

на Слънцето със Сладостта,

и всяка преорана нива

ще мисли пак за зрелостта...

 

От натежалите лозници

ще се разлива самоток

и малки дрождеви мушици

ще плуват в гроздовия сок...

  

Ще става гроздето на вино

и в стари бъчви ще кипи...

Ще зреят черните капини

по слоговете в тия дни...

 

В утъпканите коловози

Животът някак ще върви,

но прецъфтяващите рози

ще бъдат с повече бодли...

 

И Времето ще се разтяга,

макар денят да се скъси,

а Любовта ще се отлага

и все капани ще гласи,

 

но само Времето е вечно

(така е подреден Света!),

а всичко друго е обречено,

включително и Любовта!...

 

... Момичета от летни вечери

ще идват, като в хубав сън,

но чувствата ще са обречени

да зъзнат под звездите вън...

 

... А е възможно в тиха вечер,

ей тъй, под ярките звезди

и да се влюбим, ала вече

Страстта ще липсва може би!...

 

И ще обичаме със Разума,

и със Душата, без Плътта,

макар с Желания запазени

в погромите над Любовта,

 

принудени да осъзнаем,

че красотата на Мига,

не е в това да е безкраен:

а безразсъден и сега!...

 

Коста Качев

                                           

*06. август (19. август по стар стил) по

православния календар е Преображение господне

и според народните вярвания слънцето се променя

и започва да грее есенно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Есента ще ни отнеме безразсъдството на мига, но ще ни даде спокойната и осъзната обич на разума и душата.
    Несъпоставими стойности!

    Стихът е многопластов - с вграден философски подтекст.
    Поздрави!
  • Невероятен стих!
  • Прекрасно...!!!!!!!!!!
    "...принудени да осъзнаем,
    че красотата на Мига,
    не е в това да е безкраен:
    а безразсъден и сега!..."

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...