Преображение*

Все още Лятото вилнее

над опустелите нивя,

но вече Слънчогледът зрее

склонил към Слънцето глава

и знам, че Есента е близо,

и всичко ще преобрази:

от хълма вятърът ще слиза

повлякъл облаци с мъгли...

Едно Предчувствие неясно

необяснимо ще трепти

когато Залезът угасва

и трепват първите звезди...

И мълнии ще се търкалят

по черни облаци със гръм,

и трудно ще се вижда Краят

на всеки път поел навън...

Но бягащите Хоризонти

щом минеш с Вятърът отвъд-

внезапно  Бог ще ти напомни,

че си изминал своят Път!..

... А още: ще си тръгнат птиците

(и те усещат Есента!)

и ще накацат пак по жиците

преди да полетят в ята...

Но тук ще си останат враните,

врабчетата, а може би

и някой щъркел сам, от раните

си в невъзможност да лети...

А всеки плод ще се налива

на Слънцето със Сладостта,

и всяка преорана нива

ще мисли пак за зрелостта...

От натежалите лозници

ще се разлива самоток

и малки дрождеви мушици

ще плуват в гроздовия сок...

Ще става гроздето на вино

и в стари бъчви ще кипи...

Ще зреят черните капини

по слоговете в тия дни...

В утъпканите коловози

Животът някак ще върви,

но прецъфтяващите рози

ще бъдат с повече бодли...

И Времето ще се разтяга,

макар денят да се скъси,

а Любовта ще се отлага

и все капани ще гласи,

но само Времето е вечно

(така е подреден Света!),

а всичко друго е обречено,

включително и Любовта!...

... Момичета от летни вечери

ще идват, като в хубав сън,

но чувствата ще са обречени

да зъзнат под звездите вън...

... А е възможно в тиха вечер,

ей тъй, под ярките звезди

и да се влюбим, ала вече

Страстта ще липсва може би!...

И ще обичаме със Разума,

и със Душата, без Плътта,

макар с Желания запазени

в погромите над Любовта,

принудени да осъзнаем,

че красотата на Мига,

не е в това да е безкраен:

а безразсъден и сега!...

Коста Качев

*06. август (19. август по стар стил) по

православния календар е Преображение господне

и според народните вярвания слънцето се променя

и започва да грее есенно.