20 ene 2016, 20:59

Преоценка

  Poesía » Otra
495 0 1

Кой не носил е тлееща болка, що вътре трепти –

невзаимна любов, неродено дете, неудачи,

след стремителен полет в сияещите висоти

да се бухнеш в калта, та душата ти да се разплаче,

 

да откриеш приятел че завист към теб е таил,

че с неискрена радост посрещал е твоя победа,

и дистанция взел, с безразличие него дарил,

на човешкия род с недоверие вече да гледаш.

 

С примирени въздишки ще пълниш горкото сърце

и скептична усмивка спонтанния смях ще измести,

жизнен опит че имаш чете се по твойто лице,

че разглезен не си от успех преждевременен, лесен.

 

На проблеми и откази ако настанал е ред,

щом врата не една е пред тебе залостена здраво,

и щастлив и доволен не си, а невярващ и блед,

преоценка на цели и средства – това те спасява.

 

Колко коза остават (дали ще достигнат?) броиш.

На късмет не разчиташ, по-скоро очакваш несгоди,

както сетни патрони пести във окопа войник,

подкрепление щом като знае, че няма да дойде.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...