Кой не носил е тлееща болка, що вътре трепти –

невзаимна любов, неродено дете, неудачи,

след стремителен полет в сияещите висоти

да се бухнеш в калта, та душата ти да се разплаче,

да откриеш приятел че завист към теб е таил,

че с неискрена радост посрещал е твоя победа,

и дистанция взел, с безразличие него дарил,

на човешкия род с недоверие вече да гледаш.

С примирени въздишки ще пълниш горкото сърце

и скептична усмивка спонтанния смях ще измести,

жизнен опит че имаш чете се по твойто лице,

че разглезен не си от успех преждевременен, лесен.

На проблеми и откази ако настанал е ред,

щом врата не една е пред тебе залостена здраво,

и щастлив и доволен не си, а невярващ и блед,

преоценка на цели и средства – това те спасява.

Колко коза остават (дали ще достигнат?) броиш.

На късмет не разчиташ, по-скоро очакваш несгоди,

както сетни патрони пести във окопа войник,

подкрепление щом като знае, че няма да дойде.