Jan 20, 2016, 8:59 PM

Преоценка

  Poetry » Other
493 0 1

Кой не носил е тлееща болка, що вътре трепти –

невзаимна любов, неродено дете, неудачи,

след стремителен полет в сияещите висоти

да се бухнеш в калта, та душата ти да се разплаче,

 

да откриеш приятел че завист към теб е таил,

че с неискрена радост посрещал е твоя победа,

и дистанция взел, с безразличие него дарил,

на човешкия род с недоверие вече да гледаш.

 

С примирени въздишки ще пълниш горкото сърце

и скептична усмивка спонтанния смях ще измести,

жизнен опит че имаш чете се по твойто лице,

че разглезен не си от успех преждевременен, лесен.

 

На проблеми и откази ако настанал е ред,

щом врата не една е пред тебе залостена здраво,

и щастлив и доволен не си, а невярващ и блед,

преоценка на цели и средства – това те спасява.

 

Колко коза остават (дали ще достигнат?) броиш.

На късмет не разчиташ, по-скоро очакваш несгоди,

както сетни патрони пести във окопа войник,

подкрепление щом като знае, че няма да дойде.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...