Препускане

18 nov 2017, 14:39

Poesía » Otra

412 2 4

Давай живот!

Аз съм в твойта колесница -

аз пепеляшка или царица!
Оставаш ме да вярвам,

че съм кочияша,

и ми завързваш очите -

да се не изплаша.

Ти командваш парада!
Дий животе! Така ми се пада!

Има време, ще се науча

да споделям със тебе

всяка обич не случена.

В чужди небета да не се рея...

Всяка пропаст си има и мост -

ти го знаеш къде е!

Дий животе!
Някой ден все ще седна до тебе,

ще размахам с все сила камшика...

Миг преди от света слънчогледен

Господ с обич да ме повика...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Веси_Еси (Еси)

2017-11-19T18:16:46+02:00

Много ми хареса! Аплодисменти, Слава!
slaveja123 (Слава Костадинова)

2017-11-19T09:04:28+02:00

благодаря Младен, Маргарита
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-19T08:03:46+02:00

Върхът! Аз имам подобно по смисъл. Не съм го пускала, но мякой ден....
vega666 (Младен Мисана)

2017-11-18T23:43:37+02:00

Философска лирика, която въздейства върху емициите и интелекта. Стилна и изящно поднесена поезия. Припомни ми за стиха на Анри Мишо "Моят живот", но тук размишленията за живота са от поднесени от друг ракурс.