18 нояб. 2017 г., 14:39

Препускане

538 2 4

Давай живот!

Аз съм в твойта колесница -

аз пепеляшка или царица!
Оставаш ме да вярвам,

че съм кочияша,

и ми завързваш очите -

да се не изплаша.

Ти командваш парада!
Дий животе! Така ми се пада!

Има време, ще се науча

да споделям със тебе

всяка обич не случена.

В чужди небета да не се рея...

Всяка пропаст си има и мост -

ти го знаеш къде е!

Дий животе!
Някой ден все ще седна до тебе,

ще размахам с все сила камшика...

Миг преди от света слънчогледен

Господ с обич да ме повика...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Аплодисменти, Слава!
  • благодаря Младен, Маргарита
  • Върхът! Аз имам подобно по смисъл. Не съм го пускала, но мякой ден....
  • Философска лирика, която въздейства върху емициите и интелекта. Стилна и изящно поднесена поезия. Припомни ми за стиха на Анри Мишо "Моят живот", но тук размишленията за живота са от поднесени от друг ракурс.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...