18.11.2017 г., 14:39

Препускане

541 2 4

Давай живот!

Аз съм в твойта колесница -

аз пепеляшка или царица!
Оставаш ме да вярвам,

че съм кочияша,

и ми завързваш очите -

да се не изплаша.

Ти командваш парада!
Дий животе! Така ми се пада!

Има време, ще се науча

да споделям със тебе

всяка обич не случена.

В чужди небета да не се рея...

Всяка пропаст си има и мост -

ти го знаеш къде е!

Дий животе!
Някой ден все ще седна до тебе,

ще размахам с все сила камшика...

Миг преди от света слънчогледен

Господ с обич да ме повика...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса! Аплодисменти, Слава!
  • благодаря Младен, Маргарита
  • Върхът! Аз имам подобно по смисъл. Не съм го пускала, но мякой ден....
  • Философска лирика, която въздейства върху емициите и интелекта. Стилна и изящно поднесена поезия. Припомни ми за стиха на Анри Мишо "Моят живот", но тук размишленията за живота са от поднесени от друг ракурс.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...