12 feb 2022, 13:37

Прераждане

  Poesía » Civil
541 3 3

По ръбовете плъпва залезът,

мистично ожарява планината,

в индигово-лилаво всичко се размива,

контурите стопяват се в далечината.

 

   За миг само всичко е черно

   без гравитация, неземно, безмерно,

   тротоари замират, уморено

   градът с последни сили ехти.

 

       Парцалива луна се прокрадва

       едва през плаващи облаци,

       над върха намига звезда, Витоша

       гордо в тъмата изправя снага.

 

            Нощният купол прегръща града,

            и поглъща го бавно сънят...

            Стопил се е залезът: прероден -

            в изгрев да се завърне с утринта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво!
  • Niki_art (Николай Василев) - да, Ники, светът всяка нощ се преражда, за да продължи денят към следващото прераждане. И ние вървим с деня, по своя път. До следващия.
    Благодаря за красивия коментар!
  • Разкош, Пепи!

    По ръбовете залезът примира, наушким и навярно.
    Сякаш в плисе от злато, дърветата облива.
    В индигово-лилаво вятър се полюшва.
    Ръцете ми като с къна и синдур, черното бродира.
    Тъмно и тъма, по острието се простира.
    Градът оксиженно побелял, от електричество и
    лампи.
    В гравитация се върти, сенки и неволи.
    Кокичетата в мен, поникват след зими
    уморени.
    Луната с бинт и парцал, изгрява след
    тъмни саркофази.
    Сякаш обинтован сфинкс, се търкулва в
    здрач и сенки.
    Витоша с орлови крила, бялото прегръща.
    Зове и минзухар, лютиче и иглики.
    Заспива градът, в сън на рапани и морени.
    Утре ще дойде пак, залез с кичур виолетов,
    ще се преподи в утрин и нероли.
    by niki_art!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...