12 feb 2022, 13:37

Прераждане

  Poesía » Civil
545 3 3

По ръбовете плъпва залезът,

мистично ожарява планината,

в индигово-лилаво всичко се размива,

контурите стопяват се в далечината.

 

   За миг само всичко е черно

   без гравитация, неземно, безмерно,

   тротоари замират, уморено

   градът с последни сили ехти.

 

       Парцалива луна се прокрадва

       едва през плаващи облаци,

       над върха намига звезда, Витоша

       гордо в тъмата изправя снага.

 

            Нощният купол прегръща града,

            и поглъща го бавно сънят...

            Стопил се е залезът: прероден -

            в изгрев да се завърне с утринта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво!
  • Niki_art (Николай Василев) - да, Ники, светът всяка нощ се преражда, за да продължи денят към следващото прераждане. И ние вървим с деня, по своя път. До следващия.
    Благодаря за красивия коментар!
  • Разкош, Пепи!

    По ръбовете залезът примира, наушким и навярно.
    Сякаш в плисе от злато, дърветата облива.
    В индигово-лилаво вятър се полюшва.
    Ръцете ми като с къна и синдур, черното бродира.
    Тъмно и тъма, по острието се простира.
    Градът оксиженно побелял, от електричество и
    лампи.
    В гравитация се върти, сенки и неволи.
    Кокичетата в мен, поникват след зими
    уморени.
    Луната с бинт и парцал, изгрява след
    тъмни саркофази.
    Сякаш обинтован сфинкс, се търкулва в
    здрач и сенки.
    Витоша с орлови крила, бялото прегръща.
    Зове и минзухар, лютиче и иглики.
    Заспива градът, в сън на рапани и морени.
    Утре ще дойде пак, залез с кичур виолетов,
    ще се преподи в утрин и нероли.
    by niki_art!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...