Прераждане

Поэзия » Гражданская

543 3 3

По ръбовете плъпва залезът,

мистично ожарява планината,

в индигово-лилаво всичко се размива,

контурите стопяват се в далечината.

За миг само всичко е черно

без гравитация, неземно, безмерно,

тротоари замират, уморено

градът с последни сили ехти.

Парцалива луна се прокрадва

едва през плаващи облаци,

над върха намига звезда, Витоша

гордо в тъмата изправя снага.

Нощният купол прегръща града,

и поглъща го бавно сънят...

Стопил се е залезът: прероден -

в изгрев да се завърне с утринта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

di_t

Хубаво!

2022-02-13T16:27:35+02:00
palenka (П Антонова)

Niki_art (Николай Василев) - да, Ники, светът всяка нощ се преражда, за да продължи денят към следващото прераждане. И ние вървим с деня, по своя път. До следващия.
Благодаря за красивия коментар!

2022-02-12T18:34:36+02:00
Niki_art (Николай Василев)

Разкош, Пепи!

По ръбовете залезът примира, наушким и навярно.
Сякаш в плисе от злато, дърветата облива.
В индигово-лилаво вятър се полюшва.
Ръцете ми като с къна и синдур, черното бродира.
Тъмно и тъма, по острието се простира.
Градът оксиженно побелял, от електричество и
лампи.
В гравитация се върти, сенки и неволи.
Кокичетата в мен, поникват след зими
уморени.
Луната с бинт и парцал, изгрява след
тъмни саркофази.
Сякаш обинтован сфинкс, се търкулва в
здрач и сенки.
Витоша с орлови крила, бялото прегръща.
Зове и минзухар, лютиче и иглики.
Заспива градът, в сън на рапани и морени.
Утре ще дойде пак, залез с кичур виолетов,
ще се преподи в утрин и нероли.
by niki_art!

2022-02-12T18:18:15+02:00