palenka (П Антонова)
505 18471
Feb 12, 2022, 1:37 PM

Прераждане 

  Poetry » Civilian
322 3 3

По ръбовете плъпва залезът,

мистично ожарява планината,

в индигово-лилаво всичко се размива,

контурите стопяват се в далечината.

 

   За миг само всичко е черно

   без гравитация, неземно, безмерно,

   тротоари замират, уморено

   градът с последни сили ехти.

 

       Парцалива луна се прокрадва

       едва през плаващи облаци,

       над върха намига звезда, Витоша

       гордо в тъмата изправя снага.

 

            Нощният купол прегръща града,

            и поглъща го бавно сънят...

            Стопил се е залезът: прероден -

            в изгрев да се завърне с утринта.

© П Антонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво!
  • Niki_art (Николай Василев) - да, Ники, светът всяка нощ се преражда, за да продължи денят към следващото прераждане. И ние вървим с деня, по своя път. До следващия.
    Благодаря за красивия коментар!
  • Разкош, Пепи!

    По ръбовете залезът примира, наушким и навярно.
    Сякаш в плисе от злато, дърветата облива.
    В индигово-лилаво вятър се полюшва.
    Ръцете ми като с къна и синдур, черното бродира.
    Тъмно и тъма, по острието се простира.
    Градът оксиженно побелял, от електричество и
    лампи.
    В гравитация се върти, сенки и неволи.
    Кокичетата в мен, поникват след зими
    уморени.
    Луната с бинт и парцал, изгрява след
    тъмни саркофази.
    Сякаш обинтован сфинкс, се търкулва в
    здрач и сенки.
    Витоша с орлови крила, бялото прегръща.
    Зове и минзухар, лютиче и иглики.
    Заспива градът, в сън на рапани и морени.
    Утре ще дойде пак, залез с кичур виолетов,
    ще се преподи в утрин и нероли.
    by niki_art!
Random works
: ??:??